Близкото бъдеще на виното: прогнозата на Димитър Димов

DiVino се обърна към шестима български винени хора с молба да споделят – в 5 минитеми – как си представят близкото бъдеще на виното

В края на миналата 2020 година шестима от българските винени професионалисти бяха така отзивчиви да споделят – в 5 минитеми – вижданията си за близкото бъдеще на виното: какви тенденции очакват да се наложат, какви винени стилове и моди ще се утвърдят или появят…

Трима от тях: Яна Петкова, Гергана Тодорова и Марин Атанасов не работят за конкретна изба и не са уайнмейкъри, но се занимават професионално с вино, следят тенденциите и имат визия за развитието му. Другите: Димитър Димов, Димитър Костадинов и Николай Кръстев създават качествени вина в конкретни изби и са доказали, че знаят какво правят и имат идея какво да очакват. Уважаваме мнението на всички тях и искрено им благодарим за прогнозите, които дадоха.

Ето предвижданията на един от най-способните, оригинални и търсещи млади енолози у нас:

Митко Димов е страстен търсач и познавач на изгубени или полуизгубени местни сортове . Снимка: DiVino

Димитър Димов е съсобственик и енолог на изба Ялово. За малко хора в България може да се каже, че са трето поколение винари. А при него случаят е точно такъв. Дядо му се е занимавал с винарство, баща му също – бил е и директор на  Винпром Лясковец. Както самият Митко казва, израснах във винпрома. Завършва във Франция лозарство, винарство и икономика на лозаро-винарския бранш. От 2010 и до момента е главен технолог на Сувла – турска изба в района на Еджеабат, полуостров Галиполи, западния бряг на Дарданелите. През 2012 заедно с Антон Танев стартираха проекта за винарната в село Ялово, Великотърновско, и вече се наложиха, особено на ценителския пазар, с качество и модерен стил. Митко Димов е страстен търсач и познавач на изгубени или полуизгубени местни сортове, изобщо е мислещ и смело експериментиращ енолог, който следи и познава процесите и тенденциите в широкия свят на виното. 

Работната ръка

Липсата на работна ръка е вече осезаем проблем в почти всички лозарски региони на света. Работата на лозята е физически тежка, изискваща специфични умения и компетентност, при всякакви атмосферни условия, и на всичко отгоре е ниско платена. По-старите поколения  имаха познанията, уменията и желание за такъв вид работа, но трудово активните днес поколения Y и Z са от друго тесто. Все повече ръчният труд ще се заменя с механизация, технологии и дигитализация. Традиционните стопанства ще намаляват.

Винените брандове

Трендът в масовите марки е към изчистен дизайн и ясни послания, само най-важното! Добър пример е американският бранд Barefoot и все повече от големите ще се ориентират към изчистване и опростяване на стила на вината и комуникацията. По-трудно ще става на традиционния производител, разчитащ на популярността на своето ЗНП, но пък за малки оригинални и иновативни производители ще има все по-голям пазар.

Сортовете

В световен мащаб най-засажданите днес са темпранийо, каберне совиньон, сира, совиньон блан и шардоне1. Те са популярни, но и по-адаптивни към глобалното затопляне. В растеж са и други издръжливи сортове, например гръцките (асиртико, москофилеро и др.), които вече ги има и у нас. Завръщат се старите забравени сортове. Те обогатяват биоразнообразието и палитрата от вкусове. Заедно с френския ривейренк или ливанския обеиди очаквайте скоро на хоризонта и българските кокорко, мавромат или сифта.

Стиловете вино

Модата на мощните, зрели червени вина с много дъб остана далеч в миналото. Днес все по-важни за вкуса са балансът и характерът, а не толкова концентрацията. Ще се запази тенденцията към по-елегантни и ефирни вина. От друга страна, поколенията Y и Z обичат да експериментират, което несъмнено ще доведе до още по-голямо разнообразие в стиловете вино и винени напитки. Синьото вино бе само началото – очакват ни още по-шантави продукти!

Зелено бъдеще

Биологични, биодинамични, натурални вина – вече присъстват сериозно на пазара и делът им ще расте. Основната мотивация за покупката им доскоро бе, че не съдържат пестициди и са по-здравословни. В бъдеще обаче водещо ще бъде устойчивото развитие. Клиентът ще се интересува какво е въздействието върху природата и обществото толкова, колкото и върху собственото му здраве. Но, разбира се, вкусът ще остане водещ фактор за покупка, а по-зелените техники предлагат повече характер и оригиналност.

Ето как виждат близкото бъдеще на виното:

Гергана Тодорова от winetours.bg

Прогнозата на Яна Петкова

Сомелиерът Марин Атанасов

Димитър Костадинов, управител на Загрей

Николай Кръстев, енолог на Царев брод

 

Текстът е препубликуван от сайта: divino.bg

Оригиналният текст ще откриете на линка: https://divino.bg/Blizkoto-badeshte-na-vinoto–prognozata-na-Dimitar-Dimov

 

Близкото бъдеще на виното: прогнозата на Гергана Тодорова

Близкото бъдеще на виното: прогнозата на Яна Петкова