Мнозина определят реколта 2019 в Бургундия, като една от най-добрите през последното столетие. Някои дори отиват още по-далеч и я наричат най-добрата от 1865 насам… Това дава повод на The Financial Times да публикува мнението на винения експерт Том Хароу.
Дългото и сухо лято на 2019г. създаде перфектните условия за изключително добра реколта в Бургундия, пише той, цитирайки Бернар Ерве, бивш директор на две от най-големите винарски имения в областта – Domaine Faiveley и Bouchard Père et Fils. Според Ерве, 2019г. вероятно може да си съперничи с 1865 – най-великата реколта на всички времена.
Червените
Влиянието на малките количества дъжд и температури над средните върху вината е очевидно. Уважаваният, но своенравен винопроизводител от Бон – Филип Пакале смята, че реколтите от 2015 до 2020 приличат на големите червени от 1945 до 1949. Този климат, според Пакале, носи повече танини, повече киселинност, повече захари, повече аромати, повече от всичко.
В Жевре-Шамбертен (Gevrey-Chambertin) също, както изглежда, са се радвали на добра година. Бях особено впечатлен, споделя Том Хароу, от вината на Пиер Дюроше (Pierre Duroché). Неговата реколта 2019 прилича на 2017, по характер и червените плодове, но има повече концентрация и перфектна зрялост. В същото време, вината на един от приятелите на Пиер, Шарл Маниен, са по-пищни по стил, но все пак по-класически от 2018, с по-добра киселинност и по-свеж пино характер. Друг изпъкващ пример от Gevrey-Chambertin е 1er Cru Les Corbeaux на Jane Eyre, докато Domaine Dugat-Py Charmes-Chambertin Grand Cru олицетворява най-доброто от реколтата: интензивност, дълбочина и прецизност.
В Помар (Pommard), по-южно в Кот-де-Бон, изглежда също са се възползвали от топлото време, като едновременно с това тежките почви задържат достатъчно влага, за да се чувстват добре лозята.
Беноа Стели, винар в Domaine Georges Lignier, в Море-Сен-Дени (Morey-Saint-Denis) твърди, че е направил реколтата на живота си. Тя съчетава мощта на 2012, 2015 и 2018 с елегантността на 2014 и 2017. В близкото селце Вон-Романе (Vosne-Romanée), перлата в короната на Кот де Нюи (Côte de Nuits), са направили великолепни, интензивни и елегантни суперзвезди, като особено внимание заслужава Echezeaux Grand Cru.
Междувременно, традиционно малко по-рустикалните вина от съседното Нюи-Сен-Жорж (Nuits-Saint-Georges) са се възползвали от по-топлите лета по същия начин, като в Помар, продължавайки да правят все по-сложни вина.
Дълбоките корени, които могат да почерпят вода от твърдата варовикова основа и листата като сенници предпазват лозята на Côte-d’Or от екстремните горещини и суши. В същото време исторически пренебрегвани места, с по-малко слънчево греене или по-тежки задържащи вода глинести почви изискват повече внимание, защото промененият климат им дава повече светлина. Впечатлен съм от наименования като Fixin, Marsannay, Savigny-lès Beaune, Ladoix, Santenay и Hautes-Côtes de Nuits, споделя Том Хароу. Убеден съм, че червените вина са изпълнили ранните си обещания и наричам реколтата супер заредена класика. За разлика от плътността на 2018, вината на 2019 предлагат концентрация и дълбочина, като същевременно остават фокусирани, жизнени и с по-голяма изражение на тероарите си. Това важи и за белите, които също се оказаха изключително добри. Всъщност не мога да си спомня такава звездна година и за двата цвята от 2010 г. насам.
В Шасан Монраше (Chassagne Montrachet) белите вина от 1er Cru на Philippe Colin са мощни, с нотки на мирабела и солено домашно масло и в същото време остават свежи. Те имат богатството и интензитета на голямата 2014, но освен това и пищността на по-топлите реколти. Един особено забележителен пример е бялото на Edouard Delaunay Les Referts 1er Cru Puligny Montrachet. Ароматът на зрял овощен плод и кифла веднага напомнят за 1996, която ме накара да се влюбя в белите бургундки вина преди 20 години, признава Том Хароу. Много топлите лета могат да направят така, че белите вина да изгубят изтънчените качества на тероара, но това не се е случило в Шабли. Най-добрите вина там, като Les Clos Grand Cru на Christian Moreau демонстрират солеността на разчупена стрида, за която мечтаем.
Междувременно, по-южните лозя на Chalonnaise (Шалонез) активно се възползват от промените в климата: слънцето щедро грее над тези традиционно по-малко осветени места и като резултат дава по-зрял плод.
И докато 2019 е една наистина страхотна година, технологът на Domaine de Montille Браян Сийв споделя: Намираме с в прозорец за Бургундия, който бавно се затваря – трябва ни повече вода и по-малко слънце… Ако действително глобалното затопляне продължи, няколко градуса отгоре и по-малкото валежи ще затворят този прозорец. И съветът на Том Хароу: не е зле да се запасите с вина от 2019… Ако се окаже, че е добра, колкото 1865, това ще са добре похарчени пари.
Текстът е препубликуван от сайта divino.bg.